Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Кратка история на "Пътя на коприната"",N

0 коментара

Преди две хиляди години двете половини на света се срещнаха. Личността, която ги представи една на друга, бе Франческо Балдучи Пеголоти (Francesco Balducci Pegolotti), флорентинец от 14-ти век, който разполагал с много ценен талант Ц можел да купи всяка стока по цена на едро.

Пеголоти бил търговец по "Пътя на коприната", един от големите търговски пътища в света. Легендарната пътека на керваните свързва Изтока и Запада с мрежа от пътища, която започва в Китай, провива се през Централна Азия и завършва в Рим. Той трансформира екзотичните луксозни стоки в необходимост за всяко домакинство за алчните потребители на Римската империя.

Правейки това, той създава първия масов пазар. "Пътят" не е бил права линия между градовете. Той се разклонява в многобройни второстепенни пътища, разпростиращи се от Централна Азия до Близкия изток. Той не е бил единственият път между изтока и запада, но е бил най-натовареният и с това се превърнал в най-здравата връзка между тях.

На изток, "Пътят на коприната" започва от китайската провинция Кансу, преминава покрай Вътрешна Монголия между планината Нан Шан и пустинята Гоби. Той преминава през Централна Азия към Индия, Иран, Ирак, Афганистан, Пакистан, Сирия, Египет, Израел, Ливан и Турция. Части от него преминават през области, които сега са част от разпадналата се Съветска империя: Узбекистан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Таджикистан.

От древния град Константинопол, днешен Истанбул, стоките продължавали към Средиземно море до другия краен пункт на маршрута Ц Рим.

Марко Поло става знаменит изследовател и пътешественик когато пътешества от Европа до Азия в края на 13-ти век и става довереник на Чингиз Хан. Но едва хора като Пеголоти, т.е. търговците, успяват да свържат двата края на света един с друг.

Търговец работещ за една от най-могъщите флорентински банкови династии, Пеголоти оставя след себе си едно от малкото писмени наследства за търговията в тези отдалечени места. Неговата книга Ц "Пазарни практики", е била наръчник за предприемачите по "Пътя на коприната". В нея може да бъде открита информация за обменните курсове, за това какъв преводач да бъде наеман (да се избягват евтините), как да се подкупват митническите служители (великодушно) и как да се оценяват стоките (коприната на фунт).

Ролята на "Пътя" като търговска сила започва да избледнява по времето, когато Пеголоти пише своята книга около 1340 г. след като достига своя връх към края на 13-ти век. Но той дава възможност за обществата не само да търгуват, но и да обменят идеи, религиозни вярвания и политически възгледи.

Днес Централна Азия, която е в сърцето на "Пътя на коприната", е разкъсвана от огромен военен и идеологически конфликт. Въпреки това обаче този регион има богата история на съществуване на общества, които са успявали да създадат връзки между Изтока и Запада без възможността да се радват да днешните транспортни средства и комуникации.

Началото на "Пътя"

Най-старата известна история за "Пътя на коприната" е от времето на китайската династия Хан и нейния император У Ти (около 140-87 т. пр. н.е.). Искайки да разшири своята империя, търсейки бързи коне за тази цел, императорът изпраща своите войници в земите на днешен Узбекистан за да вземат 30 от най-добрите коня, принадлежащи на тамошно племе.

Разполагайки с подобни чудесни коне, императорът и неговата империя влизат в бизнеса. Производството на коприна процъфтява и нейната популярност изглежда дават името на пътя.

Западните очи за първи път виждат коприна в значителни количества при не най-добрите обстоятелства някъде към 57 г.пр.н.е. Според Робърт Колинс в неговата книга "На изток до Катай" ("East to Cathay") пише, че това е годината в която римската армия е преследвала партиниянците (или персийците) към Иран, които обаче на свой ред нанасят на римляните едно от най-тежките поражения, убивайки 20 000 войници и вземайки като пленници други 10 000.

Макар че римляните вероятно не са обърнали достатъчно внимание на този факт по това време, бойните знамена на врага са били направени от коприна. Партинянците са ги взели от народ, живеещ още по-надалеч, който римляните кръщават "Серес", но които в действително са били китайците.

Партинянците триумфират на бойното поле и на пазара. Те стават първите посредници между китайските производители и римските потребители. Партинянците купуват злато, сребро и стъкло срещу копринанта. Тъй като никой не говори чуждия език, търговските преговори се водели чрез знаци с ръце, универсалният език за пазара на открит въздух.

Стоките не са единственото нещо, което пътува по пътя. Най-ранните пътешественици носели техните собствени езици и култури. Те са строили храмове по протежение на пътя, който от своя страна вдъхновява религиозните походи. Будизмът се разпространява извън Индия. Арабските военни успехи през 8-ми век ускоряват разпространението на Ислама. Християнството в региона се разпространява през 5-ти век.

Правенето на бизнес по "Пътя на коприната"

На един керван му е трябвала около 1 година, за да премине пътя от 4000 мили (6-7 000 мили, ако бъдат включени и второстепенните пътища и отбивки). Коприната е основна суровина, пътуваща от изток на запад. От обратната посока се движат вълна, слонова кост, стъкло и благородни метали. С течение на времето всички възможни на времено стоки преминават по "Пътя", от най-скъпите дрехи до най-обикновените стоки.

Малцина, ако изобщо е имало такива, са извървявали целия път. Вместо това стоките са преминавали пред взаимносвързана мрежа от посредници. Модерните системи за дистрибуция едва ли биха могли да намерят по-достоен предшественик. Тези бизнесмени е трябвало да вземат под внимание не само обикновените рискове като отношението между търсенето и предлагането, но и пясъчните бури, ледените бури, жадните за кръв хуни и местните феодали. Изглежда че нито една от тези причини не е била достатъчно голямо основание за закъсняване на доставките.

Дан Во е професор по история и международни проучвания в Университета на щата Вашингтон в Сиатъл. Той преподава курс по история на "Пътя на коприната" и е пътувал многократно в региона.

Според Во, по-голямата част от търговията по "Пътя на коприната" е била извършвана като маршрутът е бил разделян на етапи, като местните търговци са прехвърляла стоките по "Пътя" без да пътуват на големи разстояния. Той основава своя анализ върху документи, датиращи от 17-ти век.

"В рамките на тази мрежа, вие имате търговци, които работят в рамките на едни и същи граници и територия, която има обща валута и единни търговски практики", твърди Во. "Това, което Пеголоти и Марко Поло изглежда се опитват да ни внушат е било по-скоро изключение Ц познаването на "Пътя" по целия маршрут от Средиземно море до Китай не е било толкова важно за повечето от търговците, които са работили по "Пътя на коприната".

Фактите показват, че транзакциите са били извършвани в много мастни пазари, като при това парите в брой не са играли голяма роля. Макар че монети от династията Хан (206 г.пр.н.е.- 220 г.сл.н.е.) са били открити на много места в Централна Азия, изглежда че коприната е била предпочитано средство за размяна.

Поръчки за покупка не са съществували по това време, но са съществували групи от търговци в различни времеви периоди, които са поддържали кореспонденция и са предоставяли кредити. Банковата система е процъфтявала по целия "Път" посредством мрежа от местни бизнесмени, често от същия произход или религиозна група, както и пътешествениците.

Тази форма на банкови услуги е оцеляла и в днешно време, но за външния човек е трудно да проследи пътя на парите. Ето защо разследващите терористичните атаки от 11 септември твърдят, че те могат да са били използвани за пренасяне на парите през мрежата на организацията Ал Кайда.

"Пътят на коприната" достига своя кулминационен момент по време на Монголската империя. При Чингиз Хан и неговите наследници, монголците разпространяват своята власт в Иран, Кавказ, южната част на Русия, Персия, Ирак и Източна Европа.

"Периодът, когато Монголската империя е процъфтявала, е била кулминацията защото е съществувала една политическа власт, която е упражнявала контрола", твърди Во. "Дали по това време е имало по-голям обем на търговия със стоки е трудно да се каже. Но преди 1260 г., когато Монголската империя започва да изпада в криза, Марко Поло говори за политически конфликти. Така че втората половина на 13-ти век е върхът".

Жителят на Вашингтон Джоузеф Брийн е пътувал в региона. Преди 3 години той достига до северозападната граница на Пакистан, където открива пазари, пълни със стоки от Иран, Китай, Узбекистан и други места. Стоките и живите животни са били превозвани с камиони на пазара. "Това е търговия от Третия свят, но това е сериозна търговия. Тези хора са тук, за да правят бизнес", коментира видяното Брийн.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.