Коприната — „царицата сред платовете“
ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ЯПОНИЯ
НЯКОИ от най–красивите облекла в света — японското кимоно, индийското сари и корейският ханбок — имат нещо общо помежду си. Често те са направени от коприна — лъскава тъкан, която си е спечелила титлата „царицата сред платовете“. От знатните особи в миналото до най–обикновените хора в наши дни коприната запленява всекиго със своята изящност. Но тя не винаги е била толкова достъпна.
В древността коприната се произвеждала единствено в Китай. Никой друг не знаел как се получава тя и онзи, който разкриел тайната на копринената буба, можело да бъде осъден на смърт като предател. Не е изненадващо, че поради този монопол върху производството коприната била доста скъпа. В цялата Римска империя цената ѝ била изключително висока.
След време Персия започнала да контролира целия износ на коприна от Китай. Цената на коприната продължавала да бъде висока, а опитите да се заобиколят персийските търговци се оказвали напразни. Тогава византийският император Юстиниан съставил план. Около 550 г. той изпратил в Китай двама монаси с тайна мисия. Две години по–късно, когато те се върнали, в кухините на бамбуковите им бастуни било скрито така дългоочакваното съкровище — яйца на копринена пеперуда. Тайната била разкрита. Дошъл краят на монопола върху коприната.
Тайната на коприната
Коприната се произвежда от копринените буби — ларвите на копринената пеперуда. Има стотици видове копринени буби, но научното наименование на вида, който произвежда най–висококачествената коприна, е Бомбикс мори (Bombyx mori). За производството на копринени платове са необходими много копринени буби, поради което е възникнал клон от животновъдството, наречен бубарство. Семейството на Шойчи Кавахарада от префектура Гумма в Япония е сред близо две хилядите семейства в тази страна, които все още се занимават с тази трудоемка работа. Двуетажната къща на Кавахарада, предназначена за отглеждането на буби, е построена върху склона на един хълм, под който се простира черничева горичка (1).
Женската копринена пеперуда снася до петстотин яйца, всяко от които е колкото главата на топлийка (2). След около двайсет дена яйцата се излюпват. Мъничките буби имат огромен апетит. Ден и нощ те се хранят единствено с черничеви листа (3 и 4). Само след осемнайсет дена бубите ще са увеличили седемдесет пъти първоначалните си размери и ще са сменили обвивката си четири пъти.
В стопанството на г–н Кавахарада се отглеждат около 120 000 копринени буби. Шумът, който създават, когато се хранят, напомня падането на тежки дъждовни капки по листата на дърветата. Когато порасне, копринената буба ще е увеличила 10 000 пъти теглото си! Тогава тя е готова да изпреде пашкул.
Тихи тъкачи
Когато копринената буба порасне напълно, тялото ѝ става прозрачно, което показва, че е време тя да изпреде пашкул. Щом бубите станат по–неспокойни и започнат да търсят място, където да свият пашкула си, е дошъл моментът да бъдат поставени в специални малки етажерки с множество прегради. Там те отделят своята фина бяла нишка (5) и се обвиват в коприна.
Тогава г–н Кавахарада има най–много работа, защото всичките 120 000 буби започват да предат почти по едно и също време. Десетки етажерки биват провесени в прохладното и добре проветрявано помещение на втория етаж от къщата (6).
Междувременно ларвите претърпяват забележителни промени. Погълнатите черничеви листа се превръщат във фиброин — вид протеин, който се натрупва в двете копринени жлези, разположени по протежението на цялото тяло. Когато бива изтласкван от жлезите, фиброинът се покрива с лепкаво вещество, наречено серицин. Преди да излязат от устата на ларвата, две нишки фиброин биват слепени със серицин. Под влиянието на въздуха меката коприна се втвърдява и се образува една по–дебела нишка.
Щом започне да преде пашкула си, копринената буба не спира, докато не го завърши. Тя преде със скорост 30–40 сантиметра в минута, като през цялото време движи главата си наляво–надясно. В една статия беше изчислено, че когато изпреде пашкула си, ларвата ще е извършила това движение около 150 000 пъти. След като преде в продължение на две денонощия, копринената буба изплита нишка с дължина до 1500 метра. Това е около четири пъти повече от височината на голям небостъргач!
Само след седмица г–н Кавахарада ще е събрал 120 000 пашкула, които ще бъдат изпратени за по–нататъшна обработка. За едно кимоно са необходими около 9000 пашкула, за вратовръзка — около 140, а за малък копринен шал може да са нужни над 100 пашкула.
Как се произвеждат копринените платове
Размотаването на коприната и източването ѝ в нишка се нарича свилоточене. Откога води началото си този процес? Има много митове и легенди за това. Според една от легендите китайската императрица Ши Линг Ши забелязала, че в чашата ѝ с чай е паднал пашкул от близкото черничево дърво. Като се опитала да го извади, тя видяла, че се получава фина копринена нишка. Това дало начало на свилоточенето, което днес вече е механизиран процес.
За да може пашкулите да се продават на пазара, какавидите в тях трябва да бъдат убити. За тази цел се използва топлина. Пашкулите с дефекти се отстраняват, а останалите са готови за обработка. Първо те се поставят в гореща вода или се слагат на пара, за да омекнат. После началото на нишката се улавя със специални въртящи се четки (7). В зависимост от желаната дебелина може да се усучат едновременно нишките на два или три пашкула. Така получената по–дебела нишка се навива на макара и се суши. Суровата коприна се намотава отново на по–голяма макара, за да се получи чиле с желаната дължина и тегло (8 и 9).
Може би сте виждали толкова гладка и мека коприна, че ви се е приисквало да потъркате лицето си с нея. На какво се дължи това нейно отличително качество? Една от причините е дегумирането, или премахването на серицина, който покрива фиброина. Недегумираната коприна е по–груба и се боядисва трудно. Шифонът например е грапав, тъй като част от серицина е останала в коприната.
Втори определящ фактор за качеството на коприната е броят на усукванията на нишката. Японският плат хабутай е мек и гладък. Неговите нишки почти не са усукани. За разлика от това крепът е грапав и набръчкан, защото нишките му са силно усукани.
Боядисването е друг важен процес. Коприната се боядисва лесно. Структурата на фиброина позволява на боите да проникнат дълбоко, което допринася за отличната устойчивост на цветовете. Освен това, за разлика от синтетичните тъкани, коприната има както положителни, така и отрицателни йони, което означава, че с почти всяка боя се постигат добри резултати. Коприната може да бъде оцветена, преди да се изтъче на тъкачния стан (10) или след това, като вече готова тъкан. При известната техника за оцветяване юзен върху изтъкания копринен плат на кимоното се рисуват на ръка красиви мотиви.
Макар че по–голямата част от коприната се произвежда в страни като Китай и Индия, висшата френска мода и италианските модни дизайнери все още са водещи в изработването на изделия от коприна. Днес, разбира се, в текстилната промишленост се използват изкуствена коприна и найлонови влакна за производството на много евтини платове. Естествената коприна обаче няма равна на себе си. Уредникът на Музея на коприната в Йокохама (Япония) казва: „Въпреки напредъка в областта на науката, естествената коприна не може да бъде получена по изкуствен път. Знаем всичко за нея от химичната ѝ формула до нейната структура. Но не можем да я възпроизведем. За мене това е загадката на коприната.“
[Блок/Снимка на страница 26]
КАЧЕСТВАТА НА коприната
Здравина: Копринената нишка е здрава като стоманена нишка със същите размери.
Блясък: Коприната има изящен перлен блясък. Той се дължи на многопластовата призматична структура на фиброина, която разсейва светлината.
Нежна към кожата: Аминокиселините в състава на коприната са нежни към кожата. Смята се, че коприната предпазва от различни кожни заболявания. Някои козметични продукти са направени с пудра от коприна.
Хигроскопичност: Аминокиселините и малките кухини в копринената нишка поемат и отдават значително количество влага, поради което копринените дрехи държат сухо и прохладно през горещите дни.
Термоустойчивост: Коприната не гори лесно и при изгарянето ѝ не се отделят отровни газове.
Защита: Коприната поглъща ултравиолетовите лъчи и така предпазва кожата.
Не се наелектризира лесно: Тъй като съдържа едновременно положителни и отрицателни йони и поема влагата, коприната не създава лесно статично електричество, за разлика от някои други тъкани.
ГРИЖИ ЗА коприната
Пране: Най–добре е копринените дрехи да се дават на химическо чистене. Ако ги перете вкъщи, използвайте мек перилен препарат и хладка вода (около 30°С). Бъдете внимателни, не търкайте и не изстисквайте плата. Накрая го оставете да изсъхне, без да използвате сушилня.
Гладене: Гладете с парче плат върху коприната. Опитайте се да следвате посоката на влакната при температура от около 130°С. Гладете с много малко пара или изобщо без пара.
Отстраняване на петна: На първо време поставете копринената тъкан с лицевата страна надолу върху парче сух плат. Не търкайте, а с потупващи движения минете с влажен парцал по обратната страна на копринения плат. След това дайте дрехата на химическо чистене.
Съхранение: Избягвайте влагата и пряката слънчева светлина. Вземете мерки срещу молци. Използвайте закачалка с дунапреново покритие или поставете върху равна повърхност с колкото се може по–малко сгъвания.
[Снимка на страница 25]
Копринени пашкули
[Информация за източника на снимката на страница 26]
Снимки 7–9: Matsuida Machi, Annaka City, Gunma Prefecture, Japan; 10 и плат в близък план: Kiryu City, Gunma Prefecture, Japan