uFeel.me
Пътят на копринената нишка
Автор: lukipudis.slava,  18 юли 2013 г. в 09:12 ч.
прочити: 1676
    Вътре в собсвено „изплетения” пашкул, копринената буба (възрастната гъсеница) се превръща в какавида, наподобяваща малко, повито в пелени бебе, на което са ясно очертани главичката, с едва забележими зачатъци на крилцата на бъдещата пеперуда и сегментчетата на тялото, на пеперудата - ако тя успее да се възползва от втората си възможност.  Да си направи онова така необходимо прозорче, прогризано от вътре навън, за да излезе, да се освободи от \"затвора си\" - копринения пашкул. Тогава красивата пеперуда ще живее, макар и малко във времето.  И ще даде нов живот на десетките нови личинки? С яйцата, които ще снесе. И кръговрата на живота им ще продължава във времето, историческото им създаване и развитие.
  Ако обаче не успее, или не й се даде тази възможност - от пашкулите се източват копринените нишки и заедно всички такива фини, но много здрави нишки, ще дадат началото на красив копринен конец, а какавидата (бъдещата пеперуда),  умира вътре в остатъците от последните нишки на пашкула - една много тънка, прозрачна мрежичка от последните,  най-тънки и некачествени нишки, излезли из устата на копринената гъсеница, в последите часове от живота й! Знаех какво представляват тези остатъци. От детството си. След източването на копринените нишки, в последните от тях, малък, тънък, прозрачен слой, запазили формата на пашкула все още се виждаше мъртвата какавида! Изхввърляхме ги далече, зад старата, схлупена къщурка! Е, и наблюдавахме отдалече - кокошките веднага ги намираха!
  Баща ми, преди да се пресели в отвъдното, беше измайсторил собственоръчно, цяла „система за точене” на коприна. От пашкулите на копринената буба.
   Мама „точеше” естествената коприна от бубените пашкули, натопени в гореща (но не вряща) вода, наредени само в една редичка, на повърхността на водата, в казана, който, ние децата, постоянно подгрявахме със суха царевична шума или със слънчогледови стъбла (това беше „твърдото гориво” по Добруджа, навремето, през моето детство). Само в топлата вода, копринените нишки набъбваха, разлепваха се една от друга и можеха да се отделят и оформят в копринен конец.
   Мама хващаше копринените нишки с една много малка метличка от техническа метла (измайсторена пак от баща ми), събираше ги заедно, много интересно ги завърташе на осморка между палеца и показалеца си и откъсваше грубия и неравномерен край, оформен от първите, най-груби копринени нишки, при започване \"строежа на копринения пашкул. Промушваше копринения конец през иглени уши, за да стане фин и равномерен. Източената нишка се промушваше през няколко тънки процепи (уши), като едновременно се „пресукваше” (завива многократно в една и съща посока), което й дава здравината и еластичността. Така копринената нишка става стегната и здрава, и вече е годна за навиване на кръстачката на „чекръка”, на бели или жълти гранчета от блестяща коприна, в зависимост от окрпаската на самите пашкули, които Мама отделяше на серии, според цвета на пашкулите. Това правеше, когато има достатъчно количество пашкули и според желанието на клиента. Ако са малко пошкулиге, Мама ги \"точеше\" заедно всичките и тогава се получаваше чудесен \"меланж\" с преливащи цветоне и блестащи искрични по тях!
   Като се съберат достатъчно „глави” с еднакво бройки (обиколки) навит копринен конец, мама сваляше гранчетата, връзваше ги на няколко места, с различен конец и ги премяташе на простора, за да изсъхнат. Ох, как красиво блестяха тези гранчета на слънцето. Какви златисти звездички \"играеха\" на слънцето! А, ние децата, и особено, най-често аз, уж случайно разклащах телта на простора и се захласвах да гледам танца на златните и оранжево-жълтите звездички. Красива, естествена коприна. От такава корина Мама зимно време тъчеше невероятно красиви платове, пешкири, месали, покривки, за богаташите на село и от близките села, за да може да ни отгледа живи и здрави! Все още имам, след толкова години, красиви пешкири, тъкани от пъргавите и топли мамини ръце. Пазя ги като много скъпи нещица - и все едно, че Мама е все ощи при нас!
   А ние? Децата! Ние помагахме! С каквото можем. Колкото разрешаваха детските ни сили!
  Коприната пеперуда, която дарява хората с чудната красота, на копринената си нишка! Копринената нишка или нови бубички, които ще даряват красивата си нишка, от която ще се измайсторят прекрасни платове!
   Всъщност, изхода е само един. След като снесе яйцата си, красивата, нежна, бяла и мъхеста пеперуда с червени очички умира. Но е дала живот на следващите личинки – червейчета т.е. на гъсеничките, които ще гризат лакомо черничеви листа, ще спят и растат, ще ядат лакомо, ще спят и растат. Ще образуват пашкули и ... ще умрат ... независимо коя от двете възможности ще им бъде предоставена.   Кръговрат на живота. 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me