Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Паяжините са обект на изследване в реномирания MIT. Има защо - те са изградени от свръхлек материал, който е направо безкрайно здрав за теглото си. Химичните връзки на паяжиновата коприна са много пъти по-слаби от тези на стоманата или дори на кевлара, ала при изравнено тегло паяжините са здрави колкото тях.
Вече знаем [1]. Или поне предполагаме. Тайната на здравината е във водородните връзки между изграждащите коприната протеини. Водородната връзка е много слаба* и наличието на една или две такива не допринася за здравината. 3 или 4 H-връзки обаче правят структурата супер устойчива. Повече от 4 отново я лабилизират. Странно, нали? Зависимостта е вярна обаче, само когато връзките са групирани в мънички клъстери. Именно в това се крие тайната на здравината на паяжините.
Вижте колко са устойчиви Н-връзките (видео).
Ето и новината от MIT.
========================================
* На практика водородната връзка дори не е химична връзка, а слабо взаимодействие между разноименно заредени атоми от две или повече различни молекули.
7 коментара
Мисля, че бях чел някъде, че паяжината е при равна маса дори по-здрава и устойчива от стоманата. Не знам дали е така, но бих се зарадвал ако можете да приложите и някакви числа по въпроса. Благодаря предварително! Линкове към избрани статии (в списания) също би било чудесно (надявам се, че не съм прекалено нахален :)).
Драги Сотир,
pdf
В линковете към статията има отговор на въпроса Ви. Примерно в главата properties в Wikipedia.
Ето и научна статия за механичните свойства на разните паяжинови коприни и изкуствени влакна:
http://jeb.biologists.org/cgi/reprint/202/23/3295.
Бъдете здрав!
Я. П.
Добра статия, благодаря Ви!
Направо безкрайно яка за обема си статия! Представяте ли си какви статии щяхме да пишем всички, ако знаехме как става този трик?
Приятно е да срещне човек статия със структурно-биологичен характер! Не съм напълно съгласен обаче с интерпретацията за здравината на водородните връзки. Първо определението им като слаби междумолекулни връзки е твърде общо - има слаби има средно силни, но има и силни водородни връзки. Здравината зависи от стереохимично разположение в пространството на акцептора и донора и от диелектричната константа на средата. Така ако една Н-връзка се случи в силно хидрофобно микрообкръжение (например в сърцевината на белтъчна молекула) тя ще е много здрава и ще допинася значителен дял от свободната енергия на свързване като цяло. Не случайно някои високоафинитетни белтък-белтъчни взаимодействия разчитат само на малък брой водородни връзки или един солеви мост, а имат поведение на ковалентно свързани.
Поздрави.
Ето и малко теория: http://www.pnas.org/cgi/content/full/93/25/14474
Интересна работа. Щом паяжината е по-здрава от стоманата, тогава Кремиковци вместо да го закриват,що не го преоборудват във ферма за паяци. Ще е хем тихо, хем чисто производство и една муха няма да остане в София.
... Всичко на идея звучи добре, но стоманата няма кой да я замести. както и паяжините всъщност. О_о'
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.